Клаудио Монтеверди
(1567-1643)
- Клаудио Монтеверди – снимка Уикипедия
Клаудио Монтеверди (Claudio Monteverdi) е италиански композитор, цигулар и певец, автор на мадригали и църковни опери. Представител на Венецианската музикална школа той е една от ключовите фигури на епохата, която бележи прехода от ренесансовия към бароковия стил. Като новатор в операта Монтеверди допринася за развитието на хармонията, полифонията и оркестъра, а впоследствие творчеството му се оформя като самостоятелно. Той пише първите театрални опери, в които има развитие на драматичен сюжет. Голям е неговият принос за създаването на първия оперен театър в света – във Венеция през 1637 година.
Точната рожденна дата на Клаудио Джовани Атонио не е известна, но е документирано, че е кръстен на 15 май 1567 година в Кремона. Баща му е бил лекар и вероятно е имал университетско образование. За известен период Клаудио учи музика при композитора Марк Антонио Инджениери (1540–1592), маестро в кремонската катедрала. Младият Монтеверди се е отличавал със скромността си и с изключителната си взискателност към работата.
От 1590 до 1592 година Клаудио Монтеверди свири на цигулка и работи като помощник-капелмайстор в Мантова. Три години по-късно придружава херцога на Мантова Винченцо Гондзага в Унгария, а през 1599 заминава за Фландрия, където се запознава с френския музикален стил, с произведенията на представителите на Нидерландската школа и с творчеството на Орландо ди Ласо. На този етап от своето развитие той вече добре познава призведенията на представителите на Флорентинската школа.
В своите ранни драматургични търсения Монтеверди стига до там, че разработва нов музикален стил, наречен “втора практика”. “Първата практика” все още се използва при църковната музика. В този стил на писане, музиката се смята за по-важна от думите. Това означава, че музиката може да бъде с няколко едновременно звучащи тонове, така че думите да не се чуват ясно. Докато във “втората практика” думите са по-важни от музиката и тя трябва да бъде достатъчно опростена, за да даде добра възможност да се чуе текста, което е особено важно в операта и в мадригалите. По този въпрос е имало много спорове сред музикантите за предимствата едния или на другия стил и вероятно поради тази причина Монтеверди прави една единасетгодишна пауза при съставянето на своите трета и четвърта книга с мадригали.
На 20 май 1599 година Клаудио Монтеверди се жени за дъщерята на един музикант, певицата Клаудия Катанео. Две години след това херцог Винченцо го назначава за учител по музика. Отговорността му включва обучението и ръководството на женската вокална група, както и композирането на произведения за театър. Новаторството на неговия стил предизвиква оживени дискусии.
През 1607 година Клаудия умира. Монтеверди остава сам с двамата си малки синове Франческо и Максимилиано, разтърсен от голямата трагедия. Той никога не се жени повторно. Поради депресията, в която изпада, неговото желание е да не се връща в Мантова, но херцогът му пише и го убеждава да се заеме с организирането на музиката за предстоящите чествания по повод сватбата на неговия син, принц Франческо Гондзага, и Маргерита Савойска IV. Така той се връща и композира операта “Ариана”, която има огромен успех и успява да трогне до съзли цялата публика. Въпреки че славата на композитора постоянно нараства, той има много спорове и проблеми със своите работодатели. След смъртта на херцога през 1612 година неговият син Франческо уволнява композитора. На следващата година през октомври Монтеверди е назначен за музикален директор на капелата в катедралата „Сан Марко“ във Венеция. Всеизвестно е, че работата като маестро е най-престижната за всеки музикант и Монтеверди успява да запазва този пост до края на живота си.
През трийсетте години, които прекарва във Венеция, Клаудио Монтеверди създава своите най-значими произведения. Написва осемнадесет опери, от които до нас са достигнали само „Орфей“, „Коронацията на Попея“, „Завръщането на Одисей“ и известната ария „Ламенто“ от втората му опера „Ариана“. Постепенно започва да пише с по-бавни темпове и по-малко. През 1632 година е ръкоположен за свещеник.
Клаудио Монтеверди умира на 29 ноември 1743 година във Венеция.